видеохолика 2013
награди и специална селекция


 

. ЗЛАТЕН ВИДЕОХОЛИК
[500 EUR + ПОЧЕТНА ДИПЛОМА]


 

> Санчирчимeг Ванчинжав / Монголия/Германия
Tanihgui Negen Domog (Незнайна приказка) / 2013 / 05:50

Денят започва с утрото и завършва с нощта. Може ли да се сравнят различните периоди на деня с различни възрасти на хората? Утрото е весело като играещо дете; денят по пладне е сияен като млада жена; а вечерта мъдра като старица? Различните периоди от деня са персонифицирани от три млади жени, които се намират в съседство с една юрта в голата степ. Всеки път, когато едната от трите жени обикаля юртата, периодът от деня се променя. Тази история, като излязла от сънищата, е вдъхновена от старите монголски традиции, гатанки и легенди.

 

Санчирчимег Ванчинжав е родена през 1982 в Улан Батор, Монголия. Следва икономика и завършва успешно през 2004 година. През 2008 започва обучението си в Университета за изящни изкуства в Саарбрюкен, Германия - предмет на следването й са медийни изкуствa и дизайн в класа на Тамаш Валицки. Нейната първа работа „Стаята” ("The Room")  (2010), е избрана в Международния фестивал на късометражното кино в Оберхаузен, Международния арт филм фестивал „Асоло” и в Международния видео арт фестивал „Видеохолика”. През 2010 тя прави също филмите "Нейната сянка" и "Глухарче". От 2010 учи в класа на Буркхард Децлер, а също в класа на Сунг Хюнг Чо в същия университет. "Неизвестна приказка" е нейната четвърта видео творба, която е създадена през 2013, в Монголия и Германия.
http://sanchira.tumblr.com/

 

 

. СРЕБЪРЕН ВИДЕОХОЛИК
[ПОЧЕТНА ДИПЛОМА]



>
Джеймс Сназел / Великобритания Пейзаж / 2009 / 07:00

Работата „Пейзаж” изследва начина, по който архитектура и география могат да бъдат отнесени към внушаема повърхност на абстракция, като се използват цифрови снимки на лондонското метро и берлинския U-Bahn и звуци от Централната гара на Берлин за създаване на поредица от движещи се изображения. С това се търси да се деконструира триизмерната архитектурна среда в "перспективи на плоскост", което на свой ред отново изгражда критична чувствителност към конкретните, рационализирани пространства на градската картография.  

Джеймс Сназел е роден в Уелс, Обединеното кралство. Живее в Манчестър, Обединено Кралство. Лектор и художник на движещи се изображения, прави творби с движещи се картини предимно за един екран. Следвал е изящни изкуства и защитава магистърска степен през 1997 в Училището за изкуства и дизайн в Кардиф. Избраните изложби включват: Берлински филмов фестивал „Салон на  режисьорите”; Австралийски международен експериментален филмов фестивал; Атински видео арт фестивал; Фестивал „DA”, София, България; Фестивала „Punto y Raya”, Мадрид; Филмов и музикален ъндърграунд фестивал, Лозана, Швейцария и т.н.  
http://www.snazell.com/

 

 

. БРОНЗОВ ВИДЕОХОЛИК
[ПОЧЕТНА ДИПЛОМА]


 

> Анна Гарнър / САЩ
Последователни взаимодействия
 / 2013 / 01:54

Перформативното видео „Последователни взаимодействия”, представя как художничката успешно пръсва пет балона пълни с мляко, продупчвайки ги с игла, която държи между зъбите си. Формата и съдържанието на кръжащите над нея балони, наподобяващи кърмяща женска гръд, подсказват нежни и майчински отношения и все пак антагонистичният акт на спукването им е в противоречие с това взаимоотношение. Въпреки дискомфорта на акта, всеки балон е успешно спукан и задачата е изпълнена. Действието изобразява безполезния и антагонистичен обмен между художничката и обектите, задавайки въпроса какво всъщност се печели от повторението на тези неблагоприятни противоречия.
 
 

Анна Гарнър (р. 1982) е мултимедиен артист, чиято практика обхваща фотография, видео, пърформанс и скулптура. Анна получава своята бакалавърска степен  по либерални изкуства от Evergreen State College в Олимпия, щата Вашингтон през 2005. В момента тя живее в Тусон, Аризона, където е кандидат за магистърска степен по изящни изкуства в Университета на Аризона. Работата на Анна изследва на първо място ясното осъзнаване на личния комфорт и пространство, и се фокусира върху физическите предизвикателства, които поставят под въпрос способността на художника да  преодолява утежнени ситуации, малки сътресения, или физически изпитания. Нейните работи са редовно представяни в галерии навсякъде в Тусон, и са излагани в различни градове из САЩ и в чужбина.
http://www.annagarner.com/



 

. МЛАД ВИДЕОХОЛИК
[ПОЧЕТНА ДИПЛОМА]



>
Липовански/Ненова/Мечев / България
Не я убивай!
/ 2013 / 03:02

Живеем в общество, чийто стойности са вятър и мъгла. Лицемерно, претенциозно и фалшиво. Прави се политика от културата, но никога културна политика. Мултикултурализъм? Интегриране на ромите, мразейки циганите.. Завладявайки пространства, като се разрушават училища. Предразсъдъците размазват реалността и след това я разединяват. Не, не, не ... Не я убивай!
 

Димитър Липовански (режисьор и оператор); Цвета Ненова (сценарий и видеомонтаж); Теодор Мечев (видеомонтаж). Триото работи под лейбъла на  Arena Media със седалище в Русе, България. Arena Media има 10-годишна аудио-визуална история в областта на изкуствата и културния ландшафт. За този филм те са привлекли Андрей Тотев (графичен дизайн) и оперния певец Стоян Стоянджов.
www.arenamedia.net



 

. ФИНАЛИСТИ

 

> Йоханес Хуго / Германия
Доклад  / 2010-2011 / 03:30

Видеокамера бива разглобявана по време на запис пред огледалото от художника. Докато върви демонтирането на механичните елементи, манипулирайки със страст до строг контрол, видеокасетата продължава да записва акта на собственото си разрушаване. В този случай, официалната работа с изображението стига до точка, където двете страни на реалността започват да се сливат и да генерират един процес, поне основно по-малко повлиян.
 

Йоханес Хуго Щол, роден през 1986, е млад немски художник, чиято работа се базира между концептуални и медийни изкуства, включваща всякакъв вид материал или медии. Докато изследва някои времево-базирани медийни изкуства, като изпълнителско изкуство и скулптура, неговите видеа, обекти и инсталации разглеждат художествените процеси на творенето, отразявайки и оставяйки артефакти на света. Тези творби, като че ли се взират навътре в себе си или правят препратка към себе си, поставяйки под въпрос връзката между темата, която е залегнала в тях, и възможността да се променят, деформират и видоизменят. Негови творби са показвани в различни страни и музеи, институции, галерии и не-художествени платформи.

 

 

> Анна Адам / Унгария/Франция
Като че ли…  / 2013 / 00:39

Анна Адам изследва в своите проекти въздействията и последиците от  някои от унгарските предишни, както и настоящи политически и икономически събития върху човешките взаимоотношения ("Минало, Сегашно, Продължително”, 2013; "Кръстосани пътища", 2013; "Сали", 2013), както и върху поведенческите изменения на населението към материални блага ("Малки незначителни неща", 2011), и върху постоянно променящия се градския пейзаж ("Великата маневра", 2012; "Затворено", 2013). Проектът  "Като, че ли..." поставя под въпрос еволюцията на властовите отношения, които може да съществуват между автобиографичната и колективната история, както и паметта, и посочва как в днешна Унгария, където се проявяват нови форми на насилие, агресия и антисемитизъм, някои хора са принудени да си спомнят това, каквото те винаги са искали да забравят.
 

Родена в Унгария през 1983 година. Живее и работи между Будапеща и Париж. Защитава бакалавърска степен по специалността моден дизайн и магистратура по интермедийни изкуства в Академията за съвременно изкуство Paris-Cergy (ENSAPC) в Сержи, Франция. Нейни творби са показвани през 2013 в Le Carreau (Сержи, Франция), Design Terminal (Будапеща, Унгария), Галерия YGREC (Париж, Франция), Замъкът Ла Рош Гион (La Roche Guyon) (Ла Рош Гион, Франция), Művészet Malom (Сентендре, Унгария).
http://www.annaadam.net/

 

 

> Лора Димова / България/Финландия
Мълчанието на прасето / 2013 / 02:58

В нощта едно прасе се промъква на детска площадка и изследва какво се случва там. Прасето е само, защото хората не проявяват желание да играят с прасета, тъй като те са твърде мръсни и създаващи бъркотия животни. Животното се опитва да пази тишина, така че никой да не може да забележи присъствието му. Прасето открива колко красив и чуден е светът наоколо. Чувството за самота изчезва и новооткритото щастие се появява в сърцето на съществото.
 

Родена през 1981 в Габрово, България. Лора Димова е мултидисциплинарна художничка, фокусирана най-вече в областта на пърформанса и видео арта. Понастоящем, тя живее и работи във Финландия, където следва магистърска програма в областта на изящните изкуства в Университета Аалто в Хелзинки.
http://www.vakkerlo.com



 

> Марко Шифелбайн / Германия
 Аз мога. Ти можеш. / 2012 / 07:25

Една жена седи на дивана, фокусирайки в камерата железния си поглед и изведнъж започва да говори. Тя развива един тих и спокоен монолог, който разкрива нейния свят от мисли и идеи. Монологът, в началото създаден самостоятелно, започва да се заплита в противоречия, разкъсван между различни възгледи и идеологии. Той е резултат от фрази, взети от различни реклами, които са обединени в един непрекъснато продължаващ монолог. Оказва се, че монологът се командва и прехвърля от рекламата.
 

Марко Шифелбайн е немски художник, роден в Германия, който живее и работи в Берлин. Следвал е история на изкуството и се е дипломирал със специалност изящни изкуства през 2011 в Университета за изящни изкуства в Брауншвайг (Германия). Неговите творби се занимават с човешкото отчуждение във века на модерния живот като част от консуматорското общество и са показвани в различни изложби и видео арт фестивали в международен план.
http://www.markoschiefelbein.de/

 

 

> Питър Фройнд/ САЩ
Лагер
/ 2011 / 07:13

Двама разказвачи, единият говорещ арабски, а другият мандарин, смесват оригинален и цитиран коментар на политическия и театралния смисъл на думата "лагер". Филмът е извлечен визуално от разнообразни източници на документални и игрални филми, представяйки неочаквани сходства между изображението на концентрационен лагер и предизвикателната естетика (игра на английските думи: camp и campy). Всеобхващащият колаж и експозиция подсказват за ролята на фантазията в травматичната историческа памет и етични корени на пищното и крещящо забавление.
 

Питър Фройнд е мултимедиен артист и учен, който се е установил в района на залива на Сан Франциско (USA). Той работи с движещи се изображения, звук, текст и интерактивни медии, изследвайки въпроси, свързани с другостта (различността) в нейното психологическо и политическо измерение. Негови творби са излагани в различни държави в света, включително в САЩ, Латинска Америка, Европа, Азия, Австралия и Близкия изток. Фройнд е доцент по художествена практика в колежа „Сейнт Мери” в Калифорния, където преподава художествени практики на медийните изкуства и теория на критиката.
http://www.pfreund.com/



 

> Аарон Зегерс / Канада
((В
 стазис)) / 2013 / 02:45

Медитация чрез хибернация за предотвратяване на депресията причинена от сезоните. Създадено със стробоскопичен LED контактен принтер Franken-Milne на 16 мм. Музика от Sigur Ros.
 

Аарон Зегерс живее в Уинипег и е художник работещ в областта на киното и видеото. Често може да бъде видян да работи с аналогови филмови носители (супер 8 + 16 мм), намерени кадри (found footage) и експериментални процеси за създаване на експериментални медитации чрез филм. Зегерс води също така Cineflyer, блог базиран в Уинипег за кино и свързани с киното изкуства. Той е основател на колектива Open City Cinema и Ъндърграунд филмов фестивал на Уинипег. Филми на Зегерс са прожектирани на маргинализирани места в цял свят.
http://www.aaronzeghers.com/

 

 

> Алона Родех / Израел
Кучетата, които лаят, не хапят / 2012 / 07:00


 
„Кучета, които лаят, не хапят” е видео творба, която се състои от две части - ден и нощ. Двете части показват празната витрина на търговска галерия. Галерията навлиза в цикличен процес, който изглежда е автоматичен и само-причиняващ се: хвърлена е димна бомба в пространството от неизвестен източник от горе - един по един, всички механизми за защита на тази типична градска търговска площ започват да се задействат в оркестрирано изпълнение. Не са открити нарушители или досадни посетители, само минувачи, които не забелязват този акт. Вместо това, зрителят остава единствен свидетел на тази драма в нейната цялост. Работата е заснета в Галерия Braverman, в Тел Авив, по поръчка на Отдела по изкуствата към Община Яфо, Тел Авив в груповата програма "Провинция: Посетителски център", Куратор Лия Абир. "Кучета, които лаят, не хапят" спечели втора награда за видео арт и експериментално кино на Йерусалимския филмов фестивал, 2013.
 

Родена през 1979 в Израел, Алона Родех завършва през 2009 магистърската си програма в Академията Bezalel, Тел Авив, включително обучение на базата на обмен в отдела по скулптура в  Кралския Колеж по изкуствата в Лондон. Нейната разнообразна практика обхваща широк набор от медии: често работеща с видео, звук и музика, светлини и сценични / кинематографични ефекти, Родех изгражда времево-базирани инсталации, които могат да бъдат описани като "представление без изпълнители", поставяйки скулптурата като „екшън”, тя ни дава избора на откриването - насаме или публично - на възможностите, които се намират в напрежението между това, което съществува и това, което потенциално може да се случи. След завършване на следването си, Rodeh участва в 54-то Венецианско биенале; излага в Израелски музей в Йерусалим (2012); излага едромащабна работа, възложена от Музея в Тел Авив (2013); CCA, Тел Авив (2013), Plug In ICA (2012) в Уинипег, Израелския център за дигитални изкуства Holon (2012); Музей на изкуствата, в Херцлия и Музей на изкуствата Petach Tikva (2010, 2011). През септември 2013, Алона започва едногодишна резидентска програма в Kunstlerhaus Bethanien в Берлин.
http://www.alonarodeh.com/

 
видеохолика 2014
видеохолика 2013
програма
 позиции
жури
награди & селекция
екип
за пресата
видеохолика 2012
видеохолика 2011
видеохолика 2010
видеохолика 2009
видеохолика 2008

 
       


НОВИНИ


Спонсори
:


 




 
 



 

SiMon & RinaR  |  © 2012 Videoholica 

blogger counter