видеохолика селекция 2011
 

Видеохолика 2011 Специална селекция
Жури >>>
Кон Дреннан (Далас, САЩ)
Аделина Попнеделева (София, България)
Флориан Давин (Рен, Франция)
Марияна Христова (Варна, България)
Симон Гьоше (Рен, Франция)
Изабел Хенрион (Рен, Франция)
Селия Ейд (Бразилия / Франция)

 


Матиас Харенстам (Германия / Швеция), Затворена циркулация
(В средата на Швеция), 2011, 02:57

Видеото показва тиха улица в жилищен район някъде в Швеция. Постоянно движещата се камера “пътува” надолу по улицата към голяма дупка в края, където бива "погълната" от огромна дъвчеща уста и после се връща отново на същата улица. Камерата слиза отново надолу по улицата към същата дупка, само че този път тя води до гигантски черва, през които "ние" преминаваме, за да се озовем пак на улицата и поредицата започва от самото начало.
www.mattiasharenstam.com

 


Фьодор Беленки (Германия / Русия), Хората от полет 103, 2010, 8:34

В резултат на терористично нападение, полет 103 се разбива на парчета в небето над Локърби. Всичките 259 пътници биват изхвърлени от самолета и падат в продължение на две минути към Земята. Някои от тях не губят съзнание. Какво се случва в съзнанието на някого, който пада от самолет? Колко време той е парализиран от страха от смъртта? Колко време отнема преди той да започне да се “установява“ в новата си "околна среда"?

 


Лин Ченг-Вей (Тайван), Супер живот, 2011, 02:59

Ако мога да притежавам супер сили, мисля, че животът ми ще бъде по-добър. Дори, ако те съществуват само във визуална среда. Аз все още се надявам, че мечтите се сбъдват в този хаотичен свят.
 

 


Кирон Хюсаин (Обединено Кралство), Изкусно изплъзване
(
S
lick Horsing), 2010, 02:44

Фрагментирана алегория -дама
разпалва фото-чувствителна си епилепсия вместо опиум.

 

 


Юнджи Парк (Южна Корея), До Лyната, 2009, 02:53

В момента, в който светлината свети сама по себе си, ни позволява да осъзнаем нашата слепота, която ни пречи да се видим един друг отвъд светлината. Светлината не е съществуване, но истината съществува, за да запази разстоянието между нас.
www.yunjipark.com

 


Макс Хатлер (Германия / Обединеното кралство), AANAATT, 2008, 04:45

Непрекъснато променяща се форма на аналоговия футуризъм. Няколко 
огледално-отразени пространства, 
многоцветна хартия, геометрични и неопределими обекти са ангажирани 
в танц на отражения, взаимни сливания 
и неконтролируеми елементи - облаци, 
слънчева светлина и движещи се сенки.
www.maxhattler.com

 

 


Марек Грзуб (Полша), Редици (версия 2), 2011, 03:08

Кратък филм, показващ последиците от унифицирането и имитирането на 
другите. „Редици“ е една алегория на 
безкритична асимилация и валидиране.

 

 


PetriPaselli / Матео Петри & Лучиано Пасели (Италия),
Пролетни играчки, 2011, 05:26

Черен фон, на който се появят малки играчки като носени от вятъра. Първо една по една, а след това постепенно една след друга, тези играчки започват да взаимодействат помежду си на пода, блъскайки се една о друга и скупчвайки се, издавайки звънтене и изпълвайки цялото визуално пространството. То се превръща в безкрайно пространство на колективните спомени, които изглежда идват отвсякъде, за да допринесат за концепцията, изразена в сцената: ние сме като тези играчки - споделяме спомени, които са само едно устройство в нашето съзнанието отключващо онзи механизъм, който ни позволява да си взаимодействаме емоционално помежду си.
www.petripaselli.com

 


Нина Куртела (Хърватия),Трансформанс, 2010, 10:00

Transformance е творба, представляваща видео-събитие, което активира и документира един пърформанс с петмесечната продължителност. През този период от време, Нина Kуртела установява като ежедневна практика посещението си на строителен обект и става свидетел на промените в сградата на Uferstudios, Вединг, Берлин – складът за ремонт на трамваи и автобуси се превръща в център за съвременен танц. Тя е наблюдател на възникването на една институция, институция за изкуство, на създаването на театрална сцена. Камерата действа като свидетел на нейния пърформънс/ засвидетелстване. Творбата се очертава като „изучаване на казус” на срещата на отделния субект с радикалните трансформации на социалните структури и оперативни модели в рамките на изпълнителското общество.

Художничката присъства на раждането на нов център за съвременен танц в Берлин, една институция, която със сигурност ще играе роля в оформянето и организирането на динамиката на градската танцова общност. Творбата възниква на „силовото поле” на ангажирането в ежедневното изпълнение на настоящото във връзка с конкретния контекст, където се извършва този акт: на строителната площадка на театъра. В краен резултат, пред нас се разгръща 8-минутна творба с многостранни последици. Тялото е представено като статуя, която преминава през промените на времето. Екранът се изопва като „кожа” на пърформанса.

www.ninakurtela.com

 


Уу-Чи Шяо (Тайван), Пробив в плътно обкръжение, 2011, 2:49

В серийните видеоклипове, аз все още продължавам да преоткривам отношенията между зрителя, обстоятелствата на живота и самата мен, независимо дали съм изправена пред обектива на камерата или социална среда. Нагласата, която имам, е една и съща. Аз се боря с невидима рамка по видим начин и се опитвам да намеря изход. Бях свикнал да използвам различни действия и външен вид, за да конституирам формата или да устоявам на външното влияние. Може би има една виртуална ситуация за устояване на външно влияние. Все пак, реалната истина стои зад виртуалната ситуация в нашия живот.
www.vimeo.com/yuchi/videos

 


Пьотр Лис (Полша), Граница, 2011, 02:56

Видеото говори за границите на нашето съзнание; дименсиите, които често са трудно разграничими, се свързват, разделени чрез конвенционална 
граница. Това е опит да се отправи предизвикателство пред това, което е 
непознато за нас, към края на света на илюзиите, въображението и сетивата.

 

 

 


Емилия Лозева и Дани Уинклер (Обединено Кралство),
Дванадесет хайку в летаргия (незавършени), 2010, 07:00

Пасивният реализъм на природата се разкрива посредством простота и лекота. Три реда стихове правят корелация между образ и явления в една времева точка.  Използвайки ловките тънкости на тази стилизирана форма, филмът улавя с минимални изразни средства ритъма, в който се случват 
нещата.

 


CAPTURE
/ Стефани Казаентре, Ана Мария Горнес и Алиса де Сагазан (Франция), Хамелеон, 2010, 02:00

Разходка на младо момиче, което 
търси своето място в града.
www.studiocaptureparis.blogspot.com

 


Ана Чигон (Словения), Още един ритник, 2010, 3:40

"Още един ритник " е кратко видео със смислово иронично послание, което бавно се разкрива, докато гледате видеото. Създава се напрежение от недовършеното изречение и от повторението на ритници, които понякога изглеждат болезнени, понякога пълни с енергия, а понякога дори смешни. Напрежението непрекъснато нараства до самия край, когато най-накрая целта и смисълът на пърформанса и всички букви се разкриват във видеото.
www.anacigon.si

 


Чика Мацуда (Япония), Детоксикация и западаща материя, 2011, 05:00

Аварията в атомната централа Фукушима в Япония на 12 март 2011 бе проява на провала на нашата рационалност и бе отричане на нашия начин на консумация на енергия. В момента, там все още се освобождават радиоактивни материали. Животът ни е замърсен и тези токсини ще продължават да се разпространяват във въздуха, водата, и да попиват в земята. Хората ще засадят слънчогледи за детоксикация и може би в близко бъдеще край Фукушима ще бъдат наблюдавани безпомощно разцъфтели слънчогледови полета.
www.chikamatsuda.com

 


Оуен Ерик Ууд (Канада), Holobomo, 2009, 05:00

Какво се случва, когато изображенията започнат да доминират)? Всеки ден ние сме бомбардирани от изображения. Очите ни са недвижими имоти, за които ламти задвижваната-от-медиите култура, в която живеем. Нашето поле на зрително възприемане прелива от визуално забавление и реклами, които са се увеличили до степен да станат по-важни от нашите собствени спомени и преживявания. Ние се превръщаме в хора обхванати от стимулатори, които често нямат никакво значение за нашия живот.

Все пак, ние се борим, за да намерим смисъл в образите, които виждаме. Отчаяни в невъзможността да се свържем с тях, ние се оказваме в ситуация на присвояване на тази изкуствена култура като наша собствена. Сцени от живота ни се разполагат в епизодични времеви слотове. Нашите взаимодействия имитират режисирани събития, които сме виждали някъде преди. Всичко, което искаме, е да бъдем част от картината. В края на краищата, ние се превръщаме в имитации на живот.

Holobomo на Оуен Ерик Ууд гледа на идеята за присвояване по отношение на живота в едно общество, пренаситено с изображения. Той се бори да намери лична връзка с образите, които той вижда, като се опитва да се постави вътре в кинолентата. Тъй като всичкият присвоен материал в Holobomo, идва от "Имитации на живота" на Майк Хуулбум, който сам по себе си се състои изцяло от заемни или намерени кадри, Ууд в известен смисъл пре-присвояване кадрите, които използва. По този начин, той подчертава, че контекстът се разпада, когато смисълът се „рециклира” и повторно се интерпретира.
www.owenericwood.com

 


Джаки Перконте (Франция), След пожара, 2010, 07:09

Когато започнах да работя върху „След пожара“, аз започнах да „прониквам” в моите изображения. Това точно е ефектът, който компресията оказва върху моите образи. „Разбивайки” материята на тъмните зони,компресията
събра и оформи сенките. Изображението бе сплескано, създавайки ново символично измерение за пейзажа. Това, което бе разпознаваемо, се бе преобразувало: почвата е прокопана, релсите изскочиха от нея. Всяка сянка се превърна в дупка с надделяването над земята и нейното „изконсумиране”. След пожара, образите все още горят и ландшафтът изчезва.

www.jacquesperconte.com

 
видеохолика 2014
видеохолика 2013
видеохолика 2012
видеохолика 2011
програма
 позиции
жури
селекция
екип
за пресата
видеохолика 2010
видеохолика 2009
видеохолика 2008

 
       


НОВИНИ


Спонсори
:


 




 
 



 

SiMon & RinaR  |  © 2012 Videoholica 

blogger counter