видеохолика селекция 2010
 

Видеохолика 2010 Специална селекция 
Жури
>>>
Веселина Сариева (България)
Диню Ли (Великобритания /
Китай)
Антони Бенуорт (Швейцария)
Йово Панчев (България)
Кера Нейджъл (Германия)
Андре Аспелмайер (Германия)
Алесандра Арно (Италия)

 


Стефан Хилербранд & Мери Maгсамен (САЩ), Натрупване, 2010, 04:00



Натрупване: Невинността на едно дете се лута в тъмно празно пространство, след което една семейна двойка натрупва тонове непотребни вещи от гаража си: косачка за ливадата, играчки, инструменти, коледни лампички и още сбирщина от предмети, докато образуват цяла планина, която те използват като средство, за да се доберат до друго пространство. Един търговец на вещи минава в далечината и зрителят е оставен да реши дали двойката купува или продава тези вещи, представляващи физическо и емоционално натрупване.

Стефан Хилербранд & Мери Maгсамен

Живеят и работят в Хюстън, Тексас (САЩ), където Мери Maгзамен работи като куратор в Aurora Picture Show, а Стефан Hилебранд преподава цифрови медии в университета в Хюстън. Мери Maгзамен завършва университета в Денвър и Художествената академия в Кранбрук (МА). Стефан Hилебранд завършва в Южен методистски университет и Художествена академия в Кранбрук (МА). Творбите на Maгзамен + Hилебранд са били представяни на множество международни изложби, сред които Филмов фестивал Ан Арбър (Бостън), Ъндърграунд филмов фестивал (Лос Анджелис), Ню медия арт фестивал Freewaves (Щудгарт), Filmwinter Aurora Picture Show (Чикаго), Ъндърграунд филмов фестивал (Далас), Видео фестивал, Музей Hudson River, Център за изкуства Mills Gallery (Бостън), Музей за съвременна фотография и филм Light Factory, Dallas Contemporary и други. Сред по важните им отличия и награди са: Стипендия Карол Кроу (Carol Crow Fellowship) на Хюстънски центъра за фотография; творческа стипендия Houston Arts Alliance; Резиденция в Ню Йорк, Манхатънски културен съвет; Награда (резиденция) на експериментален телевизионен център и Охайски художествен съвет, индивидуална творческа награда. www.hillerbrandmagsamen.com




Хадас Тапоучи (Израел), Moel-Yad, 2009, 06:00


Поздравът (на иврит - Moel-Yad)
Тази презентация, анализ на израелското общество, е социален експеримент, който предлага вникване в израелското миналото и настояще. Тя задава въпроса: кои са тези елементи, с които ние сме израснали, които ни карат да мразим, и са ни научили да се страхуваме? Нашият най-презрян враг, който ни принуждава да си припомним лоши неща, вече е представен като човек, облечен в европейска военна униформа.  Мъжът е застанал в центъра на Тел Авив през 2009 г. и наблюдава преминаващите: мъже, жени и деца от сефаради и ашкенази произход, араби и евреи. Тази презентация разглежда неведението на хората за един образ, който навежда на мисълта за отрицателна конотация, но всъщност не го представя така ясно изразено. Въпреки, че наблюдаващите не са сигурни за истинския смисъл на представянето, те са склонни да следват своя инстинкт на чувството, че това представяне е една обида към тях като евреи. Наблюдаващите показват някакъв вид удовлетворение затова, че са в състояние да изразят своя гняв и омраза към този символ, когато им се даде външно обяснение от друг наблюдател. Те изразяват своето безсилие и го смятат за общоприето. Интересно е да се установи до каква степен хората са лоялни към символи, чийто произход е древен и произтичат от вярата им, но са били подложени на социално тълкуване. Този войник е ангажиран с акт, който можем да определим като поздрав, отдаване на чест към Хитлер, но в действителност, това е поздрав, чийто произход се проследява в Стария завет на Библията в Книгата на Неемия. Той описва реакцията на аудиторията на думите в Тората изречени от Езра "Езра благослови великия Бог и хората му отговориха с поздрав и казаха Амин". Този поздрав, който е бил практикуван от римляните, е бил по-късно приет в Италия по време на фашисткия режим и след това от нацистка Германия. Благодарение на използването му в нацистка Германия, този поздрав сега е идентифициран с нацисткия режим и други фашистки режими. Тази форма на поздрав е известна също и сред арабските терористични организации, и сред големи военни милиции, като Хизбула и Хамас. По тези причини, този поздрав е забранен в повечето страни, а на някои места използването му се наказва от закона. Парадоксалното във филма е, че едно арабско момче стои отстрани до войника и копира неговата позиция. Без да осъзнава това, действията му докосват едно болезнено място за еврейския народ. Същият този войник е бил враг на еврейския народ преди 60 години и тук стои едно арабско момче, от чийто предци евреите изпитват страх и до днес. Изглежда, като че историята се повтаря. Струва ни се, че хората като че ли не искат наистина да преодолеят миналото си и не изглежда да са загрижени за преодоляване на омразата. Изглежда, като че ли те очакват указания по-скоро от другите, отколкото да поемат отговорност и да мислят самостоятелно.

Хадас Тапоучи

Родена е през 1981 в Израел. Завършва ‘Фотография’ в училището по изкуство ‘Minshar’ и ‘История’ - степен бакалавър в Тел Авив, Израел. Сред по важните и изложби и фестивали са: 2010 - 6-ти Международен салон на режисьорите, Берлин, Германия; 2010 – ‘Хляб и рози’, Minshar for art, Тел Авив, Израел; 2009 – ‘Haifa Asi Li Air’, Тел Авив, Израел; 2009 – ‘Тайната изложба ‘, която е спонсорирана от банка Леуми (Leumi) с куратор Дорон Полак и Ести Дриори; 2009 – Видеото ‘Moel Yad’ е представено в рамките на конференция, в които се анализира темата ‘Геноцид’, университета в Тел Авив, Израел; 2009 -  ’Уловен в свобода’ (‘Piégés par la Liberté’), интерактивна мултимедийна инсталация, Франция; 2009 – ‘Art. аpt’, куратор Дорон Полак; 2008 - ‘Тайната изложба’, куратор Дорон Полак и Ести Дриори; 2008 – ‘Надежди’ – творчески престой и изложба в Полша на тема ‘Социология в Източна Европа’; 2007 - ‘Майчинство’ - десет жени фотографират десет жени; и др.
В момента Хадас е фотограф на свободна практика и работи предимно с каталози за моден дизайн, в сферата на връзките с обществеността на музиканти и актьори, както и преподава ‘Фотография’ в училища по дизайн.

 




Дейвид Ю (Канада / Обединено Кралство), Вземете секси Бах!,
2009, 04:02


Това видео е специално направено като интервенция, за да бъде вместено в рамките на филмова прожекция и / или в контекста на телевизионно предаване за целева група. То представлява опит да се разбият "нормите" на рационалните жанрове в рамките на „нагласено” шоу-предаване, за да се разкрие пълният абсурд и пародията на техническите похвати на популярната култура, използвани в средата на музикалния видеоклип.
'Вземете секси Бах!' (Bringing Sexy Bach) е музикален видеоклип, който се опитва да представи 'Концерт за две цигулки' на Бах в съвременната среда само чрез видеолента и "изкуството" на съвременните музикални видеоклипове. Това е пресилена ответна реакция на съвременните музикални клипове, включвайки възможно най-много клишета, но същевременно създавайки неловка атмосфера на критикуване чрез „окастреното” студийно пространство. Това произведение въздейства най-добре, когато бъде вмъкнато в някое шоу-предаване, като аномалия и като хумористична, но критична пауза между прожекциите. 'Вземете секси Бах!' (Bringing Sexy Bach) е приятно и целенасочено изпълнено с раболепие видео. То представлява сатира и балансира на ръба на абсурда.

Дейвид Ю

Живее и работи в Лондон, Англия.
Образование: 2006 - 2008 Магистърска степен по изобразително изкуство: Скулптура - Училище за изящни изкуства Slade: Лондонски университет, Лондон, Англия; 2002 - 2006 Бакалавър по изящни изкуства Скулптура и инсталация - Онтарио Колежа по изкуства и дизайн, Торонто, Канада.
Последни изложби и участия: 2010 Самостоятелна изложба, Галерия Monster Truck, Дъблин, Ирландия; 2010 'Вземете секси Бах!': видео прожекция, международен видео арт фестивал Видеохолика, Варна, България; 2010 Harsh Lines and Spongy Surfaces, Фестивал Хакни Грешен, Лондон, Англия ; 2010 Мъж се разхожда в бар: девет продажби на Дънди, Поръчано от: DJCAD & Шотландския съвет по изкуствата, Дънди, Шотландия; 2010 It Only Takes One Bite, Галерия Kuona Trust: Triangle Arts Trust, Найроби, Кения.
Награди и отличия: 2007 Номиниран от Slade за награда за изкуство Red Mansion (творчески престой), 2006 Стипендия Сър Едмънд Уокър, 2006 Пред-селекция за стипендия Mudge Massey (Traveling Scholarship); 2005 Почетно упоменаване: Колеж по изкуство и дизайн Онтарио; 2005 Стипендия за скулптура; 2004 Стипендия за скулптура Louis Odette; 2000 Награда за скулптура Mike Safka.




Петър Боби (Великобритания), Завеса, 2009, 09:57


"Завеса" изобразява затварянето и отварянето на една огромна завеса в аудитория, като най-напред ни лишава от гледката навън, а след това ни позволява да погледнем отново. Постигнатото като резултат видео се състои от един кадър, разделен в две секции от по пет минути, с кратка пауза в средата предполагаща едно неопределено протичане на времето. Първоначално кадърът изглежда привидно статичен, може би по-сходен по характер с прожектирана фотография, а зрителят е привлечен в него, за да наблюдава незначителни подробности от един детайл, видим през стъклото на прозореца, от функционирането на града по-долу: баржи превозващи товари по река, светлината променяща се леко с преминаването на облаците, чайки кръжащи в в средата на фона и една малка част от трептящ брезент, закрепен за основната на отвесна колона на кран. Произведението разглежда идеята за представлението и зрителите.  Камерата, прави връзка с фотографията, като изпълнява функция подобна на тази на затвора (обтуратора) на фотоапарат или на очите, това е допълнително подсилено с допълнително позоваване на фотографска експозиция, когато камерата, в напълно автоматичен режим, се опитва да балансира интериорните и екстериорните пространства, което се изразява във внезапна и драматична промяна, превръщайки плътната тъкан на завесата в кърваво червено.

Петър Боби

Роден в Оксфорд през 1975. Работи като художник и преподавател в Бристол (Англия). Завършил е магистърска степен по ‘Изобразително изкуство’ в Кардиф, Англия. Неговата практика в сферата на визуалните изкуства е насочена към изследване на специфични интериори, които се доближават до архитектурно-стилистично съвършенство.
Сред по важните му изложби и участия са: 'Reception', фотогалерия, Кардиф, Англия; 'Същността на промишлеността', Spazio Gerra, Реджо Емилия, Италия; 'План на етаж', галерия 'Phoenix', Брайтън, Англия; 'Photospeaks', Музей на фотографията GoEun, Бусан, Южна Корея; 'Locale, Unit 2' Лондон, Англия; Видео серенада, Фондация за изкуствата 'Елизабет', Ню Йорк, САЩ; 'Covet, Plan 9' Бристол, Англия. Негови творби са включени в редица публикации и издания за изкуството и фотография. Преподавател е по фотография в Уелския университет, Нюпорт, Англия, съосновател е на арт групата ‘Формат’ (Format  art discussion group) в Бристол, Англия  и е член на eCPR (Европейски център за фотографски изследвания) със седалище – Уелски университет, Нюпорт, Великобритания.

www.peterbobby.com

 




Виктор Иванов (България), Стъпки (Feet), 2009, 01:57


Видеото представя дълбоко и философско разбиране за кръга на живота. Важността да се обръщаме към миналото, корените ни и да се поучаваме от грешките си, за да се избегне повтарянето на същите грешки, с цел изграждането ни като личности и най-вече като човешки същества. Човечността бавно се губи, така че това е един свеж поглед към човешкото разбиране за живота.

Виктор Иванов

Казвам се Виктор Иванов и съм на 20 години. Наскоро завърших първата си година филмова продукция в University of Central Lancashire (Англия). Преди започването на висшето ми образование съм учил в Математическата гимназия в Пловдив, България. През ученическите си години се разви фотографският интерес в мен и постепенно ми стана хоби. Развитието ми беше доста успешно, едва на 17 годишна възраст продадох първата си фотография на международна изложба в Америка. В последствие, докато опознавах себе cи и творческия си интерес осъзнах, че за реализирането на идеите ми е нужно нещо повече от единичен кадър. Постепенно се разви и интересът ми към филмите и особено английското кино, което доведе до кандидатстването ми в Англия. Първият проект, който продуцирах беше филмът “FEET” за курсовата ми работа  на тема Passing of time (преминаване във времето). Филмът беше гласуван сред лектори, професори и студенти за най-добър сред всички първокурсници. Вторият семестър разглеждахме документални филми и през великденската ваканция, докато бях в България снимах “x y z = a”. В момента развивам няколко идеи, който съм на път да осъществя в следващите месеци.
www.viktor-bg.com




Овен Ерик Ууд (Канада), Made Up, 2008, 04:20


Какво е мъжественост?  Какво е да си мъж?  Как тази фразеология се прилага за хомосексуалната идентичност?  В отговор на хомофобското поведение, наблюдавано сред хомосексуалните мъже, художникът критикува как гейовете са често отхвърляни затова, че са прекалено "женствени", с твърде  "крещящ" вид или "не действат достатъчно в „права” посока".

В Made Up един гей говори за своите физически предпочитания към мъже. Това, което се явява едно обективно интервю, фактически се разкрива като социална критика, като изображенията показват как външният вид на човека се изменя постепенно в противоречие с повествованието, което се разказва. Чрез манипулация, както на звука, така и на картината, видеото демонстрира как социалните структури като „мъжественост” са изградени и как те могат да бъдат разрушени.

Овен Ерик Ууд

Овен Ерик Ууд е Монреал базирани интердисциплинарен артист, чиито последни творби изследват смесването на скулптура, пърформанс и видео. Неговите проекти често са описани с термина ‘въображаем документален филм’, защото използва документални материали за пресъздаване на опит, които първо изглежда реален, но в последствие се разкрива, че е бил създаден или манипулирани. Работата на Ууд представя лични разкази в контекста на универсални теми, като например връзки, идентичност и семейство. Ууд е участвал в множество международни форуми на изкуството, сред които Европейски медиен фестивал на изкуствата и Каселски фестивал за документални филми и видео в Германия, Canariasmediafest в Испания, Международен фестивал du Film sur l'Art (FIFA) и Канадски филмов център и Световен фестивал за късометражно кино (Канада). Неговите видео арт произведения се разпространяват от Videographe, базиран в Монреал (Канада).
Филмография - Паралел (2009); Holobomo (2009); Made Up (2008); Дрехите правят човека (2008); Импулс: видео серии в четири движения (2007); Качествено време със семейството (2007); Изгубен (Lost) ( 2007); Автопортрет (2004).
www.owenericwood.com




Висент Джизберт Солер (Испания), AU, 2008, 05:38


AU е проект, който доказва възможностите на пространствата и предметите от ежедневието в качеството им на творчески художествени инструменти. Творецът търси връзка с тях, като използва движението в същинското му състояние без да обръща внимание на първоначалната им употреба. Идеята е отчасти отговор на ограничените пространства и средства, които са на разположение в този контекст за евентуални художествени творения. Използването на аудиовизуалните средства заема основна част в този проект. Видеото показва създадената връзка с различните елементи и позволява на зрителя едно пътуване през пространството и времето. Друга важна идея на този проект е възможността той да бъде осъществен без помощта на други лица. Това означава, че целият процес, особено заснемането, беше много по-сложен, но в същото време стана по-богат, поради непрекъснатото изследване и преодоляване на трудности.

Висент Джизберт Солер

Висент Джизберт Солер (1976) живее и работи във Валенсия, Испания. Понастоящем работи изцяло в областта на аудиовизуалните проекти, като използва движението и пространството като основен инструмент в неговото творчество. С предишното си видео „Слухове” (Rumores), той участва в различни национални и международни фестивали като Международен филмов фестивал REC (Тарагона, Испания), Международен фестивал Corto Ciudad Real (Сиудад Реал, Испания), Международен фестивал за документално и късометражно кино Zinebi (Билбао, Испания), Mеждународен филмов фестивал Ourense (Оренсе, Испания), La Mostra de Valencia (Валенсия, Испания) и други. Участва в множество съвместни филмови проекти и продукции.
www.vicentgisbert.com 

 

 




Гош (Индия / САЩ), Малкото прасенце извървява голям път,
2009, 01:17


В "Малкото прасенце извървява дълъг път” е използвана част от филм от интернет, който е преработен в нов контекст, за да се улови в кадър сатиричното в обикновения и невидим ”спектакъл”, който представлява ежедневното приготвяне на храната ни.

Райорши Гош (Гош)

Гош използва видео и фотография, за да изследва идеи, свързани с възприятие, архитектура и феноменология, които често разкриват ново усещане за шаблонното и рутинното. Има магистърска степен от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (Калифорния, САЩ) и в момента е асистент професор в Училището по изкуства към Университета в Охайо (САЩ). Участвал е в множество национални и международен изложби. Лос Анджелис Таймс (Калифорния, САЩ) описва последната му изложба в Галерията за съвременно изкуство Стив Търнър в Лос Анджелис (САЩ) като"Дзен докосване до видео”. Сред по-важните му награди и отличия са следните: 2008 - Награда на журито, 11-ти Японски медия арт фестивал, Токио (Япония); 2007, 2006 – Академична стипендия  към Калифорнийския университет в Лос Анджелис; 2006 - Награда от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (Graduate Division Travel Fund Award); 2005 - Награда от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (Chancellor's Distinguished Graduate Student Award); 2005 Стипендия Инлкс (Inlaks Scholar), престижната стипендия за изкуства в Индия.
Уеб сайт >>> 




Алекс Касал & Алис Рипол (Бразилия), Пътуване до пъпа на света, 2007, 06:30


"Пътуване до пъпа на света" е един стоп-моушън филм, направен от режисьорите Алекс Касал и Алис Рипол, с подкрепата на Project Rumos Dance Itaú Cultural. Занимавайки се първоначално с театър и танц, бразилските режисьори събират в този филм повече от петдесет изпълнители, за да  постигна впечатляващ "човешки пейзаж".

Алекс Касал &  Алис Рипол

Алекс Касал и Алис Рипол са пърформанс артисти и режисьори. Живеят в Рио де Жанейро (Бразилия), където работят с танц, видео и изпълнителски изкуства. Алекс и Алис са участвали в различни фестивали в Бразилия и други страни. Съвместната им работа обхваща филмите „Пътуване до пъпа на света” („Journey to the navel of the world”) и „Затъмнение” („Eclipse”), както и хореографията „Близнаци” („Gêmeos”).
http://alexcassaleng.blogspot.com

 




Чи-Ю Ляо (Тайван), Мис Симпатична, 2010, 06:00

 

Чи-Ю Ляо

Роден в Тайнан (Тайван) през 1986. Живее в Тайпе (Тайван). Завършва степен бакалавър по изобразително изкуство през 2008 в Националния университет по изкуство, Тайпе, Тайван, а в момента следва магистърска степен в Института за изкуство и технологии към Националния университет па изкуства, Тайпе, Тайван. Сред по-важните му изложби са: 2010 Укритие, Изкуството на К, Тайнан, Тайван; Никога не се отказвай, Ноенд, Тайпе, Тайван; Откриване 2, Тайпе център за съвременно изкуство, Тайпе, Тайван; Пост - юношеството, Национален музей за изящни изкуства, Тайчунг, Тайван; 2009 Революционно изкуство, Световният търговски център, Тайпе, Тайван; Very Channel, Нов съюз на изкуствата, Тайнан, Тайван; Super Seckill, Университет Soochow, Тайпе, Тайван; Неотпечатани файлове: Третата годишнина от арт салон VT, VT ARTSALON, Тайпе , Тайван; 2008 It Seems to Lie Down In the Holes When Inverted, VT ARTSALON, Тайпе, Тайван, 23 - Националния университет по изкуство Тайпе, 23-то дипломиране, Националния университет по изкуство, Тайпе, Тайван. Избрани награди: 2009, 2008 – Почетна награда за изкуство, Национален университет по изкуство, Тайпе, Тайван; 2008 – Награда за изкуство, Музей за изящни изкуства, Тайпе, Тайван.




Катарина Грузей (Австрия), Диалог I-V, 2008/9, 09:45

Този проект фокусира върху представянето на обременения с информация обмен между две култури с помощта на погледа. В този случай, културата не е среда, а променлива социализация, която всеки човек преживява, и която позволява на всеки човек да стане уникален.
С видео инсталации, художничката Катарина Гружей, се опитва да установи конфликта, който възниква, когато разнородните културни, емоционално-натоварени и лични практики и значения се стремят да общуват. Тя се отказва от вербална комуникация в инсталацията, а вместо това въвежда жестове за разбиране. Погледът играе централна роля като универсален език в хода на този обмен.

Катарина Грузей

Родена е през 1983 в Клагенфурт, Австрия. Живее и работи в Берлин и Линц (Германия). Изучава Изящни изкуства в департамента за експериментални аудио-визуални изкуства (от 2004) и Културология (от 2006) в Университета по изкуства в Линц (Германия). Печели редица стипендии и награди, сред които: 2009 Гости- лектор в Станфордски Университет, Калифорния (САЩ); O1 Стипендия за изящни изкуства; 2008 Hаграда Теодор Кьорнер за изобразителни изкуства и художествена фотография (Германия); 2007 Лятна академия Hallein - VALIE EXPORT (Германия); 2006/ 07 Студент в Университета за изящни изкуства в Берлин-Катарина Зивердинг (Германия); 2006 Гости-студент в Художествения отдел на Калифорнийски Университет Санта Барбара (САЩ); 2005/ 06 Гост-студент в училището за художествена фотография, Виена (Австрия); 2005 Международна лятна академия за изящни изкуства Hallein, Визуална културология - Катарина Зивердинг (Германия).
http://katharinagruzei.blogspot.com




Хуи-Ю Су (Тайван), Кървава красота, 2009, 05:00


Кървава красота е продължение на видеото „Митични кадри” (2007). Кървава красота разчита повече на ориентация към забавлението и по-малко на проповядващата, провокативен вид пародия. За тази работа, аз исках да привлека зрителя с изключителна красота. Причините за това са прости: исках да направя творба, която да бъде привлекателна, както за очите, така и за интелекта, да отговори на нуждите на различни зрители; която същевременно би представила многото важни понятия, които вложих в работата.
Кървава красота не обсъжда директно насилието или въпроса за насилието в медиите директно, а по-скоро докосва темата за това как насилието в медиите е станало нещо, което харесваме.
Присъщата логиката на медиите е един от основните въпроси в серията „Митични кадри”. Атрактивно представяне, стимулиращи фабула и съдържание, които излизат леко извън границите. Тези характерни особености, които се срещат в целия процес на създаването на Кървава красота следват логиката на медиите, което не е нещо прекалено сложно. Може би затова зрителят е в състояние да получи задълбочени отговори на въпроси като: Какво в крайна сметка ни предлагат медиите? И как медиите ни го предават това на нас?

Хуи-Ю Су

Хуи-Ю Су работи с видео, фотография и мултимедиен пърформанс. Пише също така и поезия. Роден е в Тайпе, Тайван през 1976. Завършва магистърска степен в Тайпейския националния университет по изкуствата, Тайпе (Тайван) през 2002 година. От 1998 участва в изложби в Тайван, Берлин (Германия), Мадрид (Испания), Сеул (Корея). Печели творчески престой в Лос Анджелис и Ню Йорк (САЩ). Самостоятелни изложби: 2009 Кървава красота (The Fabled Shoots II – Bloody Beauty), Галерия Lin & Keng, Тайпе, Тайван; 2007 The Fabled Shoots, Арт салон VT, Тайпе, Тайван; 2006 Живота на баща ми, Парк, Тайпе, Тайван; 2005 Безгрижно - Taiwan Performance Art Relay- Su Hue; Самостоятелна изложба - безкрайно припомняне, Галерия Chi-Wen, Тайпе, Тайван; Безкрайно припомняне - № 3, Галерия Tc284, Тайпе, Тайван; 2002 Честит космос! (Happy Space), Арт област Huashan, Тайпе, Тайван.
Награди: 2008 Награда Yageo Tech-Art, Тайван; 2008, 2005 Дългосрочни стипендии за творческа работа, Националната фондация за култура и изкуство (NCAF), Тайван; 2007, 2005 Спонсорство на изложба, Община Тайпе, Отдел ‘Културни въпроси’, Тайван.
http://www.suhuiyu.com




Петер Черба (Унгария / Белгия), BAD H8BIT (Лош навик), 2010, 04:00


"Аз изгубих толкова много време да играя видеоигри, че реших, че трябва да прахосам още повече време, за да покажа какво ще се случи, ако продължаваме да губим времето си."

Петер Черба

Лични проекти / стоп-моушън / DVD-та (режисура, монтаж, авторски): 2010 - Лош навик (BAD H8BIT); 2009 - Roubaix; 2008 - Президентът е мъртъв ... да живее президентът!; 2007 - Кой пусна антигравитационната машина? (съвместно с Мая Далински) – Фестивал Treofilm, Гранд при и награда за анимация (Лос Анжелис, САЩ); 2006 - Cimbalmos (музикален видеоклип за Besh'o'Drom) - Избран за SICAF (Сеул, Южна Корея) и други фестивали за анимация в Унгария, Франция; 2005 - PochePoche – направен и избран за Berlinale Talent Campus, Берлин, Германия. Изложби: 2006 - ‘Street Art Stockholm’ (книга на Бенке Карлсон); 2004 - Darwah-Royal: колективна неофициална изложба на спирка на метро (Париж, Франция); 2003 - "Ние харесваме Париж и Париж ни харесва", колективна изложба + каталог (Мюнхен, Германия), 2003 - Super darwah: колективни неофициална изложба в обществена пералня (Париж, Франция); 2003, 2004, 2005, 2006, 2008, 2009: Braderie de l’Art de Roubaix (Франция).
www.darwah-group.com




Мортен Дисгаард (Дания), Портрет в изригване, 2009, 03:55


Как представяме формите на идентичност, които съществуват извън националните граници?  Работата на Дисгаард като артист е да изследва границите на личната категоризация и на лично изживяното съществуване. Ето защо, "Портрет в изригване" портретира една личност, при която личната история се превъплъщава в индивиди, които са не само отделни екземпляри, но представляват също така две и повече други личности. Дисгаард иска да подстави под съмнение образите създадени от медиите. Като художник Дисгаард се опита да направи това като пренапише, напише отново, и изследва значението на погледа в създаването културна идентичност. Той иска да представи това, което окото не вижда веднага. Това, което окото пропуска да види "

Мортен Дисгаард

Филмите на Мортен Дисгаард изследват проблемите за идентичността и усложненията между нациите, които възникват в процеса на изобразяване на идентичност. Дисгаард Използва езика на филма за да проникне през границите на субективността. Участвал е в множество изложби в различни страни като САЩ, Швейцария, Германия, Швеция, Русия, Норвегия, Белгия и Дания. Мортен Дисгаард има магистърска степен по изящни изкуства от Датската академия за изящни изкуства 'Роял' с акцент върху кино и видео изкуството от 2006 и е бил подпомаган няколко пъти от Датския съвет на изкуствата. Роден е през 1976, живее и работи в Копенхаген, Дания. Награди и стипендии: Датски съвет по изкуствата, 2007; Датската фондация за изкуства, 2007; Den Hielmstierne-Rosencroneske Stiftelse, 2007; Датският съвет по изкуствата ‘Окото на вратата’, 2007; Субсидия от Københavns Billedkunstudvalg, ‘След като дойде е структура’, 2007; Датски международен съвет по изкуствата, 2006; Датският съвет по изкуствата, 2006 и др.
http://www.mortendysgaard.dk




Нарен Уилкс (Великобритания), Колид-O-Скоп, 2010, 03:24


Collide-o-scope е кратко експериментално видео произведение, което смесва естетиката на епохата на нямата комедия с най-новите цифрови техники за манипулация. Работата е създадена с едно заснемане, с един кадър, използвайки само един човек, който едновременно е оператор, актьор и режисьор.

Използвайки четири супер-8 камери един човек в една бяла стая се самовъзпроизвежда. Той и неговите клонинги имат  3 минути (докато касетите в камерата се изчерпят) преди да изчезнат.

Нарен Уилкс

Образование - Университета на Западна Англия, Бристол (Англия), BA, Изобразително изкуство, 2006. Избрани изложби - Прожекция 1 (Screening 1), The Public, Уест Бромич (Англия) 2010; Видео арт салон, Matt Roberts Arts, Лондон (Англия) 2010; Snap The Lens, Арт център Sidcot (Англия), 2010; Три, Бристолски фестивал на фотографията, Бристол (Англия), 2010; Fringe Arts Bath (Бат, Англия), 2010. Избрани участия във филмови фестивали и прожекции - Австралийски международен експериментален филмов фестивал, 2010; 5- ти Монреал ъндърграунд филмов фестивал (Канада) 2010; InVideo, Милано (Италия), 2010; 34-ти Опън еър филмов фестивл Weiterstadt (Германия), 2010; Видеохолика, Варна (България), 2010; Видеоарт фестивал Miden (Гърция), 2010; Abstracta, Рим (Италия), 2010; 7- ми Фестивал за късометражно кино (Лондон, Англия), 2010; ‘Експериментът: Портрети’, Институт Maysles, Ню Йорк (САЩ) и др. Награди - Специална награда, 11 Schmalfilmtage (Дрезден, Германия); Най-добър английски филм, 4-ти Кеймбриджки международен филмов фестивал Super 8 (Англия); Специално отличие, 11-ти Фестивал за късометражно кино Cellu L'art (Германия), Отличие Glimmer, 8-ми Международен филмов фестивал Hull (Дания); Почетна награда, 2010 Ъндърграунд филмов фестивал Milwaukee (САЩ); Наградата на публиката, Парк Такома / Силвър Спринг експериментален филмов фестивал (САЩ); Награда на публиката, Късометражен филмов фестивал Уимбълдън (Англия).
www.naren.co.uk




Римас Сакалаускас (Литва), Синхронизация, 2009, 02:28


Както в съня на дете, сгради от съветската епоха започват да водят свой собствен живот в една отделна реалност.

„Синхронизация” е съставена от свободни асоциации и малки „невъзможности”. Бавното темпо и космическият саундтрак придават на филма завладяваща атмосфера и вътрешна логика. Сградите от съветската епоха правят гледките монументални и предизвикващи размисъл.

Римас Сакалаускас

Римас Сакалаускас (1985) е представител на най-младото поколение видео артисти от Литва. От ранно детство се насочва към визуални изкуства и музика и така учи в Националното училише по изкуства ‘МК Ciurlionis’, Вилнюс, Литва. През 2009 получава Бакалавърска степен по ‘Аудио-визуални изкуства’, департамент по фотография, както и ‘Медийни изкуства’ във Вилнюската художествена академия, Литва. Неговата диплома е отличен с специална награда. От 1997 той успешно започва да участват в различни артистични конкурси, спектакли, изложби, фестивали и други прояви. Сред най-важните му отличия са Балтийска награда за най-добра творба в областта на визуални изкуства в Международния фестивал за видео и съвременно изкуство ‘Waterpieces 2009’, проведен в Рига, Латвия, както и първа награда в Международния арт конкурс ‘Звук и визия’ през 1997 в Хелзинки, Финландия. Филмография: 2009 ‘Синхронизация’; 2008 ‘Постепенна приемственост’; 2007 ‘Историята за’; 2006 ‘Перфорация’; 2005 ‘Високоговорители’; 2004 ‘Налягане’; 2003 ‘00000000001’.
http://www.sakalauskasrimas.com




Хсин-Уей Чен (Тайван), Мета визия, 2008, 04:15


Видеото е комбинация от кадрите от 3 различни филма. Този кратък филм е за начина, по който възприемаме света. В рамките на 3 различни източници фокусирани върху специфична тема, правейки римейкинг на филми и обогатявайки ги с нови концепции, установяваме, че в известен смисъл, ние всички сме слепи за да бъдем свидетели.

Хсин-Уей Чен

Родена e през 1984 в Синчу, Тайван.
В момента учи за в Института по радио, телевизия и кино към Синчуския университет за придобиване на магистърска степен. Работила е като директор на детско списание. В началото на 2007 се присъединява към продуцентския екип на ‘Тайвански портрети’ на Дискавъри Чанел, Азия (Discovery Channel Asia), в качеството си на продуцент координатор, фотограф и офлайн редактор. В момента работи по сценарий на пълнометражен филм, няколко проекта за инсталации, както и няколко други продуцентски проекта в процес.




Матиас Харестам (Германия / Швеция), Портрет на усмихнат човек, 2010, 04:29


Един актьор облечен в тъмен костюм и вратовръзка седи на стол. Той е натоварен със задачата да се опитва да се усмихва колкото е възможно по-широко, както и колкото е възможно по-дълго. Цялата сесия продължава почти двадесет минути, а усмивката постепенно се разпадна в една все по-гротескна гримаса.

 

Матиас Харестам

Роден в Гьотеборг, Швеция. Получава образованието си в Националната академия за изящни изкуства, Берген, Норвегия и в Щаделсшуле (Städelsschule), Франкфурт на Майн, Германия. Живее и работи в Берлин (Германия) и Осло (Норвегия). Избрани самостоятелни изложби: 2009 Skånes Konstförening, Малмьо, Швеция; 2008 Галерия UKS, Осло, Норвегия; 2003 Художествена галерия Lophem, Белгия; Галерия Хромозом (Gallery Chromosome), Берлин, Германия; 2001 № 5, Bergen Kunsthall, Берген, Норвегия. Избрани колективни изложби и прожекции: 2010 Пролетна изложба, Kunsthal Charlottenborg, Копенхаген, Дания; Art Kino # 7, Рио, Стокхолм, Швеция (куратор Камила Ларсон и Вирлани Холберг); II-ро Балтийско биенале за съвременно изкуство, Санкт Петербург, Русия; 3rd Space, NABROAD, Санкт Петербург, Русия (куратор Павла Алхин); 2009 ‘NOMAD’, Брюж, Белгия; ‘Естествено’, Природонаучен музей, Берген, Норвегия; ‘Отвъд съществуването - Не избягвай празнотата’, Cordy House, Лондон, Великобритания (куратор Франческа Кавало); ‘Affluenza’, Clerkenwell, Лондон, Великобритания; 2008 ‘Ледоразбивач’, Кабелвог, Лофотенски острови, Норвегия; 2007 ‘Citytellers’, Музей за архитектура, Стокхолм, Швеция; ‘Зад сцената’, Кино Frogner, Осло, Норвегия (куратор Джоран Маклебаст Сверсен), NOASS, Рига, Латвия и др.
http://www.mattiasharenstam.com

 
видеохолика 2014
видеохолика 2013
видеохолика 2012
видеохолика 2011
видеохолика 2010
програма
 позиции
жури
селекция
снимки
екип
за пресата
видеохолика 2009
видеохолика 2008

 
       


НОВИНИ


Спонсори
:


 




 
 



 

SiMon & RinaR  |  © 2012 Videoholica 

blogger counter